РАЗСТРЍГВАНЕ, мн. -ия, ср. Църк. Отгл. същ. от разстригвам и от разстригвам се; разпопване. В онова време .. на особено страхопочитание към духовно лице разстригването на дякон Игнатий има характер и отражение на хвърлена бомба, която раздрусва и бунтува духовете. Н. Кондарев, ВЛ [еа].