РАЗСТРО̀ЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разстроен. „Тая мома няма сърце .. Тя е една пуста твар! Де си хвърлих сърцето? Как беше възможно до такава степен да бъда заслепен!“ .. Но при всичката си разстроеност Стремски реши да се види с домашните на Драга подир онова широко участие, което взе в семейните им интереси. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 92. Фредерика .. плаче тихо; раменете ѝ се тресат от голяма скръб. Лицето на барона издава разстроеност. В. Бочева, ЗМО (превод) [еа].