РАЗСТРО̀ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Нарушаване, влошаване на съществуващ ред в хода на някаква дейност, производство, работа или под.; дезорганизация, разстройване. Началникът на жп депото допусна разстройство в движението на влаковете поради това, че няколко дни не е имало въглища. РД, 1950, бр. 177, 1. Доктор Вязанков посрещна пред караулницата първите бегълци, които предизвикаха разстройството на бойната линия. А. Каралийчев, ТР, 158. Днес отечеството ни .. се намира в голямо разстройство отвътре. Това разклати в народа вярата в правдата и му задава страх за бъдещето му. С. Радев, ССБ І, 269. Ако властта е съсредоточена в едно тяло — казвал той [Гьорче Петров], — ако то бъде заловено, унищожено, всичко пада в разстройство. С. Радев, РС 1994 [еа]. Временно затваряне на едно от летищата няма да бъде причина за разстройство на целия въздушен трафик. Кап., 2007, бр. 36 [еа]. Един тръговец е длъжен на четире заимодавци .. От разстройство на работата му той станал несъстоятелен за изплащание. Хр. Данов, Ч, 297.
2. Мед. В съчет. със съгл. или несъгл. опред. Болестно състояние на организъм, нервна система и др. отделен орган, при което е нарушено естественото му физиологично състояние и функциониране. От лекаря разбра, че Беров .. има тежко нервно разстройство. Д. Кисьов, Щ, 453. Професорските дами .. разговаряха тихо за астмите, диабетите или бъбречните разстройства на именитите си съпрузи. Д. Димов, Т, 96. Острата лъчева болест .. оставя трайни последици: полови разстройства, увреждания на кожата. ЛФ, 1958, бр. 2, 4. Лицето на болния придобива вид на маска. Отбелязва се .. разстройство в сърдечно-съдовата и дихателна системи. Г. Златарски и др., СМП [еа]. Даниела страда от шизоактивна психоза. Според психиатъра става дума за „много тежко душевно разстройство“. Дем., 2001, бр. 66 [еа]. Органичното психическо разстройство е свързано с увреждане на част от нервната система — в дадения случай на мозъка. А. Лазаровски и др., ДК (превод) [еа]. Не само при появлението на охтиката, но и при множество други страдания и разстройства са появлява кашлица. Знан., 1875, бр. 20-21, 316. Депресивно разстройство. Разстройство на слуха.
3. Мед. Обикн. в съчет. с прил. с т о м а ш н о или с гл. и м а м, х в а щ а м, п о л у ч а в а м и под. Заболяване на стомаха и чревната система, предизвикано от хранително отравяне, възпаление и др., което води до нарушения в храносмилането и отделителната система; диария. Поради отвратителната храна много често се случваха стомашни разстройства. П. Вежинов, ЗНН, 11. Пресекват застрашителните стомашни разстройства, които се явяват поради пиенето на вода от малката рекичка. Г. Караславов, ПМ, 27. Разказваше ми как първо е повръщал, после е получил разстройство, как първо са му промивали стомаха, а после червата. В. Велчев, КС (превод) [еа]. Дизентерията протича с повръщане, разстройство, силни болки в корема. С, 2005, бр. 4544 [еа]. Поне тоалетните бяха близо. Ако внезапно получа разстройство, нямаше да се налага да тичам дълго. Ем. Андонова и др., Б (превод) [еа]. — Ще пиеш! Аз черпя... — Нито капка! Имам разстройство. Д. Ангелов, ЖС, 89.