РАЗСТЪ̀ПЯМ, -яш, несв.; разстъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разстъпвам.

РАЗСТЪ̀ПЯМ СЕ несв.; разстъ̀пя се св., непрех. Диал. Разстъпвам се. Йончоолу мълчи. Избръснат и освежен, той се разстъпя из навалицата. В. Нешков, Н, 348. Разстъпя се из стаята. Не знае какво още да прави. Излезе на стълбището. Т. Харманджиев, Р, 31. Извърна се на пета (ония веднага се разстъпят срещу му). В. Мутафчиева, ЛСВ І, 569.


Източник: Речник на българския език (онлайн)