РАЗСЪ̀ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отнася до разсъдък; съзнателен, разумен. Той беше човек на положителните науки, на разсъдъчното мислене. А. Гуляшки, МТС, 18. Религията убива разсъдъчната способност и свободната инициатива, защото изисква сляпа подчиненост и вяра. Сл. Боянов, СК, 95-96. За Кондарев, .. научаваме повече от дневника му, където лежат неразвити разсъдъчни положения, студени мисли. Лит. ХІ кл, 332. Чисто разсъдъчното сухо знание за това как трябва .. да се постъпи, не може да е основа за развитието на волята. Псих. Х, 151. Първото ниво е дискурсивното разсъдъчно мислене. Второто ниво е подсъзнателната, интуитивна дейност на мозъка. К, 1988, кн. 8, 14. // В който разсъдъкът, разумът преобладава пред чувството и въображението; умозрителен. Повечето от стихотворенията имат разсъдъчен характер, но наред с това в тях се разкрива и болезнено чувствителната и страдаща творческа личност на поета. Лит. ХІ кл, 69. Авторът е обезличил героя си, лишил го е от детското очарование, като го е направил прекалено разсъдъчен. ЛФ, 1958, бр. 8, 3. Неговата лирика е разсъдъчна и не може да ни затрогне така дълбоко, както напр. лириката на .. Катул. Б. Геров, БР, 1930-1931, кн. 3, 92.
2. Който съдържа, изразява здрав разум, съзнателност, обмисленост, логика и не се влияе от чувства, настроения и под. Всичко разсъдъчно и волево у бащата се уравновесява чрез сърдечното, наивното, .. у майката, и така Гьоте може да се избави от опасна за развоя му едностранчивост. М. Арнаудов, Г, 6.
3. Като същ. разсъдъчното ср. Това, което се основава на ума, на разсъдъка, на разума, на съзнанието; разумното, съзнателното. Поетът се ражда и расте в широката сфера на духа и на природата, ..; под тираническия натиск на условното и разсъдъчното. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 99. Натъкваме се на неразрешима морална дилема. .. Морално оправдани действия, които са подчинени не на разсъдъчното .., а на спонтанния стремеж да се спаси човешки живот. В. Проданов, ЕЦЧЖ [еа].
— Друга (остар.) форма: р а з с у̀ д о ч е н.