РАЗСЪ̀ЖДАМ, -аш, несв. (остар.); разсъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Отсъждам (в 1 и 2 знач.). Д о б р и Т е р з и я т (Гледа отстрана, като че не знае какво да прави. Към занаятчиите): — Кой сега да ни разсъди, да чуй и нас, и тях. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 394.
2. Разсъждавам. Ако намерим свободно време, разсъжда щем връх останалите статии, а за сега прекъсваме. Ч, 1875, бр. 10, 459-460. Прочетохме и четвъртата книжка на Книговище, разсъждахме връх писаното. Ч, 1875, бр. 9, 411. Дълго време разсъждах връх съмненията си, написах си разсъжденията върху тоя предмет и намерих улегчение, като ги развивах. Др. Цанков, ТМ (превод), 70. разсъждам се, разсъдя се страд. разсъжда се, разсъди се безл. Ни за един въпрос не са е размишляло, не са е разсъждало, не са е говорило и не са е писало толкова, колкото за възпитанието. Знан., 1875, бр. 6, 89. Именителния падеж означава всегда предметът на мисълта, за който ся разсъжда. Ив. Момчилов, ПСЕ, 111.
— Друга форма: р а з с у̀ ж д а м.