РАЗСЪ̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от разсъждам и от разсъждам се. Човешкий ум не може нищо да създаде: той ще произведе само .. разсъждане. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 12. Така умножавах аз у себе си чрез разсъжданията си силата на душата. Др. Цанков, ТМ (превод), 3.
— Друга форма: р а з с у̀ ж д а н е.