РАЗСЪ̀НВАНЕ ср. Отгл. същ. от разсънвам и от разсънвам се. Поднесох кафето на табличка от бабините времена .. Графът изпи конска доза за разсънване. Бл. Димитрова, ПКС, 264. Той схващаше по обратен начин онова, което чуваше в миговете на разсънване. Й. Вълчев, СКН, 488. Сядам покорно .. на едно изтърбушено кресло .. Запалвам за разсънване една цигара. Б. Райнов, ГС [еа].