РАЗСЪ̀НЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разсъня като прил. 1. Който е вече бодър и не му се спи (обикн. след сън или преди да се унесе в сън). На сутринта излязоха от кръчмата, .. и препуснаха из каменните улици. На прозорците, по вратите се показаха разсънени жени. К. Петканов, ЗлЗ, 218. Радостните викове на работниците, звънливите гласове на разсънените и обезпокоени птици Мита долавяше като далечна роява. К. Петканов, ЗлЗ, 134. А там — зад страшната стена — Бизанс гърмеше в слава и грях като разсънена тигрица, сетила люта жад за прясна кръв. Н. Райнов, ВДБ, 86.
2. Прен. Който изразява бодрост. Пламтяха с любопитство дяволито / разсънени черничеви очи. Бл. Димитрова, Л, 10. Разсънено лице. ● Обр. А слънцето, .., се издигаше нагоре и с весела и дръзка настойчивост хвърляше златните стрели на лъчите си по разсънената земя. И. Петров, НЛ, 157.