РАЗСЪ̀РДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разсърдя като прил. 1. Който е сърдит на някого или от нещо. Онбашият, позачуден, попроси едного да му преведе думите на тоя разсърден челебия. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 155. Мита с голяма мъка можа да укроти разсърдените жени. К. Петканов, ЗлЗ, 248. Една котка дошла да опустошава дупките им. Разсърдений овчар грабна лъка и простира котката на земята. Т. Икономов, ЧПГ, 59.
2. За животни, насекоми и под. или стадо, група, ято животни и насекоми — който е разтревожен от някого или нещо и реагира агресивно, като напада; раздразнен. Селото ехтеше от викове, конски цвиления и лай на разсърдените селски кучета. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 146. Турчинът не можеше да дойде на себе си от яд. Разхождаше се напред-назад като гладна, разсърдена мечка, въртеше бич и хвърляше на всички страни свирепи погледи. К. Петканов, Х, 147. — Не идвайте насам! — извика дядо Стоян, — там стойте, че ще доведете разсърдените пчели и при агите и бейовете. Ц. Гинчев, ГК, 196.