РАЗСЪ̀РДЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от разсърден; сърдитост. Дюстабанлийска била толкова красива и вълнуваща в благородната си разсърденост. БВ, 2006, кн. З [еа].
