РАЗСЪ̀РДЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от разсърдям и от разсърдям се; разсърдване. Опитомений слон става твърде кротък и са покорява сляпо на своя водач; като изключим минутите на разсърдяне, които, ако и рядко, но му идват. С. Бобчев, ПОС (превод), 229.
