РАЗСЪ̀ХНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разсъхна като прил. Разсъхнал. Звънецът отекна плахо, някъде навътре в апартамента, чу се как изскърца разсъхнат паркет. Л. Михайлов, Ж, 18. На третия ден той разтвори вратата на избата под къщата, запари разсъхнатите каци, коритата и дъските. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 135. Препъваха се [полицаите] в кошове, разсъхнати качета, изпочупени сламени кресла, .., детска количка и разни други ненужни вещи. М. Грубешлиева, ПИУ, 262. Зад вратата разсъхнатите дървени стълби скимтят като кученца. ОФ, 1963, бр. 5947, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)