РАЗТА̀ВЯМ, -яш, несв.; разта̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Разделям. разтавям се, разтавя се страд.

РАЗТА̀ВЯМ СЕ несв.; разта̀вя се св., непрех. Остар. и диал. Разделям се. Благочювствени девици .., на близо после брака си, впадвали са в неизцелими болести .., а много с голямо разорение на две семейства са се разтавяли. Г. С. Раковски, П І, 103. Кога се Динка събуди, / та па се гласом провикна: / — Горице, растави ми се, / водице достави ми се! Нар. пес., СбНУ V, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)