РАЗТАКА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разтакавам и от разтакавам се; протакане, мотаене, размотаване. Самият аз неведнъж съм казвал: „Елате утре“ .. Но някакво особено вътрешно чувство ми подсказваше, че това: „Елате утре“, не е само разтакаване. Л. Янов, СЗ, 18. — Все едно — ще си подам аз тъжбата .. — Не трябва тъй — рече Тодорчин, .. ще почнат обследвания, разпити, разтакавания насам-натам. Б. Обретенов, С, 27. Време за разтакаване и умуване нямаше. Г. Караславов, ОХ ІV, 540. В Търново правеха последните приготовления за сватбата .. Но все нещо непредвидено се случваше — или прикята недошита, или годеницата болнава .. Ставлаки знаеше, че не прикята на Рада е причината за туй разтакаване. Д. Рачев, СС, 196.