РАЗТА̀КАМ1, -аш, несв., прех. Разг. Разтакавам. Арестуваният баща проклинаше чедото си, .. — На стари години да ме разтакат така! — въздишаше старецът. Г. Караславов, Събр. съч. І, 402. — Още не си водил преговори с византийците — не знаеш ти какви потайни хитреци са те! Ще провлекат работата, ще я разтакат, .., а в същото време ще съберат тайничко силите си. О. Василев, ЗЗ, 76. — Днес тебе те развеждаха из цял Родос, нали, господарю? Нали цяла заран и следобед те разтакаха далеко от крепостта. В. Мутафчиева, СД, 135. Кой знай какви пък други багатели ще измислят фенерците да ни разтакат пак, доде сполучят да си оплетат кошнцата, както искат. Г, 1863, бр. 6, 42. разтакам се страд.
РАЗТА̀КАМ СЕ несв., непрех. Разг. Разтакавам се. Ако чуе Негово високопреосвещенство по какви работи се разтакате още из София, ще ви опне добре ухото. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 63. Бавеха се сутрин и слугите — разтакаха се без работа, по цели часове седяха в готварницата да закусват. Д. Талев, С ІІ, 54. Каймакаминът седеше сам в стаята си, .., заптиите се разтакаха по двора на конака. Д. Талев, ПК, 653. — Къде се скиташ и влачиш толкова време, бре! Тука има де да си е работа, а ти ходиш та се разтакаш по улиците. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 17. Така уж станало веднъжки: / орелът, щуката и ракът, / наместо току-тъй да се разтакат, / решили и се заловили мъжки / кола да возят, за беда. Д. Подвързачов, Б, 38.
РАЗТА̀КАМ2, -аш, несв. (диал.); разто̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разточвам. Совалка тук дрънчи, там чуковете тракат, / тук щавят кожи, там пашкулите разтакат. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 86. разтакам се, разточа се страд. Байко придържа с два пръста нишката, що се разтака от него и тя се навива на цевта. Т. Влайков, Пр І, 165.