РАЗТА̀ПЯМ, -яш, несв. (разг.); разтопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разтопявам. Слънцето разтапяше вече сланата. Елин Пелин, Съч. ІІ, 92. Слънчево петно беше легнало на масата върху сандвичите, разтапяше маслото и хайвера върху им. М. Грубешлиева, ПП, 129. Блясъците на яростното юлско слънце размътваха главите, разтапяха в пот телата. Ил. Волен, МДС, 13. Дуйни ми, лъхни, бел ветър, разтопи бели снегове. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 145. ● Обр. В тях [песните] разтапят мъка и неволя наши загорки. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 189. Старецът се поболя. Ни залък туря в устата си, ни може да мигне. И това топло юлско слънце — разтапя сякаш мозъка му. Ст. Даскалов, СД, 208. А кавалът все повече и повече унасяше. Той хващаше най-тънките, най-нежните и най-потайните желания и скърби на душата, разтапяше я в своите дивни звукове и говореше, говореше и разказваше нещо умилително. Елин Пелин, Съч. І, 28. разтапям се, разтопя се страд.
РАЗТА̀ПЯМ СЕ несв. (разг.); разтопя̀ се св., непрех. Разтопявам се. Вземи ти восък и дръж го в ръката си далеко от огъня — твърд е и студен като камък. Ала щом доближиш восъка до топлина, разтапя се и .. необичайни видове приема. Ст. Загорчинов, ДП, 217. Вълшебната музика го пронизва, изпълва го с неизразимо удоволствие. Той се унася, разтапя се, вживява се при по-динамичните моменти. Ж. Шемтов, ФП, 31. Стаматов, който винаги цял се разтапяше в женско общество, ставаше жив, шеговит, галантен. К. Константинов, ППГ, 324. — Кармен заявява още същата вечер на съпруга си, че остава при него да делят несгодите. Старият глупак се разтапя от блаженство. Бл. Димитрова, ПКС, 30. Баба седеше на първия ред и не откъсваше погледа си от мене. Писарят стоеше до нея, слушаше строго. — Декламира като по вода! — каза ѝ той. — Силна памет! Старицата се разтапяла от радост. К. Калчев. ПИЖ, 32. Само преди тринадесет години Константин Паустовски се разтапяше от умиление, когато разговаряше с капитаните на малките рибарски корабчета. С. Северняк, ИРЕ, 370.
◊ Разтапя ми се сърцето (душата). Разг. Изпитвам силно чувство на удоволствие, на блаженство, радост. Като нареди жената ония алени и пембени мушката по первазите, и сърцето ѝ се разтапя. С. Северняк, ИРЕ, 242.