РАЗТВА̀РЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от разтварям1 и от разтварям се. Посоката беше Бойчиновци, Михайловградско, а целта — разтваряне на кашона с курабиите пред дъщеря им Илинда. Д. Цончев, ЛВ, 25. При обучението на начеващи да се обърне внимание на следните често повтарящи се грешки: 1. Разтваряне краката широко встрани или поставяне един зад друг в една линия. Ем. Жечев, Б, 50. Напръскването на дърветата на праскова задържа цъфтежа с 11 дни. В сравнение с крушите и вишните разтварянето на цветовете се забавя. Д. Георгиев и др., ХР, 23. Разтваряне на парашут.

РАЗТВА̀РЯНЕ2 ср. Отгл. същ. от разтварям2 и от разтварям се. Когато едно вещество се постави в допир с течност, молекулите му спонтанно преминават в течността. Този процес се нарича разтваряне. Хим. ХІ кл, 1958, 87. При разтваряне на сярна киселина във вода разтворът се стопля дори до завиране. Хим. VІІ кл, 1950, 26. Разтварянето на изкуствените бои изисква особена грижа. Недостатъчното внимание при това наглед просто действие е причина за грешки при боядисването. Ст. Младенов и др., ОТК, 157. Начините за отделяне на веществата са най-разнообразни — отсяване, плавене с вода или други течности, разтваряне, изпаряване. Хим. VІІ кл, 1950, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)