РАЗТВО̀Р1 м. 1. Разстоянието между две крила на отворен прозорец, врата, капак и под.; отвор, отверстие. Вратата не беше затворена и през разтвора се прокрадваше светлина. Δ Прави се малък разтвор на капака, за да излиза парата.

2. Техн. Разстоянието, ъгълът, образуван между двете режещи части на инструмент, сечиво (ножица, нож, циркуляр) и под. Да се построи окръжност с .. минималния разтвор на пергела. Матем., 1966, кн. 4, 13. Разтворът на ножицата се намалява постепенно при рязане.

РАЗТВО̀Р2 м. 1. Течност, в която е разтворено някакво друго течно, газообразно или твърдо вещество. В разтвор от равни части оцет и вода се прибавят сол, малко захар. Л. Петров и др., БНК, 46. Веществата, които се разтварят във водата, се наричат разтворими вещества, а водата — разтворител. Получената еднородна течност се нарича разтвор. Хим. VII кл, 1965, 11. // Със съгл. или несъгл. опред. Вид такава течност, която съдържа веществото, назовано от определението. За да предпазят плодните дървета от бялката, .., намазват стъблата със силен тютюнев разтвор или каменовъглена смола. П. Петков, СИ, 64. Разтвор от белина и сапун.

2. Хим. Хомогенна система от две или повече вещества с променлив характер, представляваща най-често течна смес, в която атомите, молекулите и йоните на компонентите (течни, газообразни или твърди вещества) са разпределени равномерно между тези на течното вещество. Можем да имаме разтвори в комбинации от трите агрегатни състояния: разтворителят може да бъде течност, газ или твърдо вещество, както и разтвореното или разтворените вещества също могат да бъдат газ, течност или твърдо вещество. Хим. IX кл, 1950, 21. Разтворът е еднородна смес от разтворител и разтворени вещества. Хим. VII кл, 1965, 11. Количеството разтворено вещество в определен обем или в определено количество от разтвора (или разтворителя) се нарича концентрация на разтвора. Хим. XI кл, 1965, 49. Течните разтвори са молекулярни смеси на газове, течности или твърди вещества в течност. Свойствата на разтворите зависят съществено от природата на компонентите им. К. Кулелиев, Ф, 93. // Хим. Със съгл. или несъгл. опред. Такава смес, съдържаща веществото, посочено от определението, като е използван разтворител (най-често вода, спирт, мазнина и др.). Поставяме цинкова и медна плоча в разтвор от сярна киселина. Пластинките не се допират една до друга и горните им краища са над разтвора. Физ. VIII кл, 1965, 29. Канцерогенните вещества се използват най-често в маслен разтвор, чрез който е възможно те да се дозират точно по начин, който ние намираме за подходящ. Р. Райчев, НКД, 103. Най-голямо значение за химията и практиката имат течните и особено водните разтвори. Те се получават при разтваряне на твърди, течни или газообразни вещества в течен разтворител. Хим. XI кл, 1965, 47. Към активния въглен се прибавят няколко милилитра от спиртен разтвор на растежния регулатор (в зависимост от желаната концентрация) и се разбъркват много добре, докато се получи кашица. Г. Георгиев и др., ХР, 12. // Хим. Със съгл. опред. — такава смес, която се характеризира с дадени химически качества и свойства, конкретизирани от определението. В неутрален разтвор концентрацията на водородните катиони е равна на концентрацията на хидроксилните аниони. Хим. XI кл, 1965, 61. В кисел разтвор концентрацията на водородните катиони е по-голяма от концентрацията на хидроксилните аниони. Хим. XI кл, 1965, 61. В алкален разтвор концентрацията на хидроксилните аниони е по-голяма от концентрацията водородните катиони. Хим. XI кл, 1965, 61. // Мед. Такава смес като лекарство, медикамент. До кърпата стоеше емайлирана паница с жълт разтвор от риванол, в който дезинфекцираше инструментите. Д. Димов, Т, 597. При използване на различни лекарства .. за местно лечение под формата на пудри, мехлеми, разтвори, .. и др. трябва да се има предвид, че освен местно, тези лекарства оказват и общо действие върху организма. Н. Тонкин, НЗЛ, 30. Йоден разтвор.

3. Строит. Смес от някакво твърдо свързващо вещество (пясък, цимент, вар и др.) и вода в определено съотношение, която се стяга и втвърдява при изсъхване и се използва при зидане, измазване, изолиране, облицоване, лепене и др. Куцукайки към края на алеята, той бутна, без да ще, тенекията с варовия разтвор и го изля на тревата. Й. Попов, БНО, 94. Според тези определения и такова бяло тяло като разтвора за мазилката, което много добре поглъща топлинните лъчи, се отнася към черните неща. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 256. Разтворът споява отделните тухли или камъни. Вл. Брънеков и др., СД, 147. Необходимата якост, която разтворите трябва да добият, .., може да бъде получена чрез .. употреба на бързо втвърдяващи се гипсови или глиноземни циментови разтвори с прибавка от калциев хлорид. Ив. Бончев, ВН, 246. С въвеждането на машинното мазане и машинното циклене на паркет, със снабдяването с готов бетонен разтвор и други ще се повиши производителността на труда и ще се поевтинят строително-монтажните работи. ВН, 1958, бр. 2002, 1. ● С предл. н а. Съществуват следните видове каменни облицовки: а) каменна облицовка на разтвор; б) суха каменна облицовка. В. Фильов и др., ХК, 234. Язовирната стена може да бъде изработена от бетон, каменна зидария на разтвор или насипна, земно-насипна или каменно-насипна. Ст. Пиперкова и др., ЕМ, 137.

◊ Бордолезов разтвор. Сел.-стоп. Най-използваният препарат за растителна защита срещу болести и паразити по лозята, овощните дървета, тютюна и някои зеленчуци, който се приготвя от смесване в определено съотношение на син камък, гасена и негасена вар с вода. Беше му като че ли безразлично, но всъщност му се искаше да се порадва на подвързаните, окъпани с бордолезов разтвор и почистени лозови редици. Г. Караславов, Избр. съч. I, 269. За предпазване от ябълковата плесен се препоръчва пръскане с бордолезов разтвор (син камък). Гр, 1906, бр. 10, 160. Буфер (буферен) разтвор. Хим. Вид разтвор (на слаба киселина и нейна сол със силна основа или от слаба основа и нейна сол със силна киселина) с вода, който запазва показателя си за киселинност или съответно основност. За благоприятното действие на един ензим винаги се прибавя буферен разтвор, който има най-подходяща концентрация за действие на ензима. Б. Койчев, Б, 29. Еднороден разтвор. Хим. Разтвор, в който частиците на веществата, които съдържа, са разпределени равномерно в течността. Ако в цилиндър с вода се поставят кристали от някакво разтворимо вещество, то постепенно ще дифундира във водата, докато се получи еднороден разтвор. Хим. IX кл, 1950, 24. Изотоничен разтвор. Обикн. мн. Физ. Хим. Разтвор, който има еднакво осмотично налягане с друг разтвор. Отделени от животното, те [нервните влакна] запазват, потопени в изотоничен разтвор, дълго време своята активност. Вселена 69, 229. Колоиден (колоидален) разтвор. Хим. Разтвор, в който частиците на разтвореното вещество или вещества са по-големи по размер и видими, поради което се образува мътилка от гъста субстанция; суспензия, зол. Суровият каучук не се разтваря във вода, киселини и основи, но е добре разтворим в бензин, бензол и др., при което образува колоиден разтвор. Хим. X кл, 1958, 36. Във воден разтвор белтъчините образуват колоидни разтвори. К. Колчаков, БВ, 8. Протоплазмата, или както още се нарича цитоплазма, представлява колоидален разтвор от протеини, мазнини, въглехидрати и неорганични соли. Р. Райчев, НКД, 9. Концентриран (силен, гъст) разтвор. Хим. Разтвор, който съдържа в 1 милилитър течност голямо количество от разтворимото вещество. Опит 8. Потапя се една стъклена пръчка в разтвор от концентрирана солна киселина и друга в концентриран разтвор от амоняк и се доближават една до друга. Хим. IX кл, 1950, 14. Независимо дали даден разтвор е наситен, ненаситен или преситен, когато съдържа голямо количество разтворено вещество в единица обем, той се нарича концентриран, а когато веществото е в по-малко количество — разреден. Хим. XI кл, 1965, 47. Производството започва с концентриран разтвор на готварска сол. Хим. IX кл, 1950, 8. Лъжлив разтвор. Хим. Колоиден разтвор. Колоидното състояние е междинно между състояние на мътилка (суспензия) и същински разтвор, затова още го наричат лъжлив разтвор. ПН, 1932, кн. 1, 1. Частиците на разтвореното вещество са така ситно разпръснати из средата на разтворителя, че при най-силно увеличение не могат да се видят. При обратен случай ние нямаме същински разтвори, а суспензии (мътилки) и лъжливи, колоидални разтвори. Хим. IX кл, 1950, 21. Наситен разтвор. Хим. Разтвор, който е достигнал предел на концентрация, при която не може да се разтварят повече количества от разтворимото вещество (вещества). Наситен разтвор е този, който при определена температура не може да разтваря повече от разтворяемото вещество. Хим. XI кл, 1965, 50. Един наситен разтвор може да се превърне в ненаситен, като се добавя от разтворителя и така се разрежда. Ненаситен разтвор. Хим. Разтвор, който не е достигнал своя предел на концентрация и в който може да се разтварят още количества от разтворимото вещество (вещества). Когато разтворът на дадено вещество има по-малка концентрация от наситения, той се нарича ненаситен. Ненаситените разтвори могат да разтварят още от разтворяемото вещество. Хим. XI кл, 1965, 50. Концентрацията на ненаситения разтвор не е достигнала до своя максимум, когато той ще се превърне в наситен. Обикновен (нормален) разтвор. Хим. Разтвор, в който частиците на съдържащите се в него вещества са по-малки от 1 милиметър. Обикновените разтвори са хомогенни дисперсни системи от две или повече вещества. Хим. XI кл, 1965, 47. Почвен разтвор. Спец. 1. Естествен разтвор в почвата, получен от атмосферните и поливните води и различните вещества (органични и неорганични), които се съдържат в нея. По своя състав и структура тя [почвата] е сложно тяло, изградено от органични и неорганични частици, почвен разтвор. Хр. Дилов и др., РВ, 7. Растенията не усвояват калия само от почвения разтвор. П. Боянов, П, 211. 2. Подобен разтвор, изкуствено създаден, за да бъде използван при отглеждането на цветя, разсад и под. Периодично орхидеята се полива с почвен разтвор. Преситен разтвор. Хим. Разтвор, при който концентрацията на разтвореното вещество в 1 мл е по-голяма от тази при наситения разтвор, поради което започва процес на кристализация. Кристализацията настъпва, когато при дадени условия (температура и пр.) се получат преситени разтвори. А. Генадиев и др., ТЗ, 18. Урината представлява преситен разтвор, в който разтворимостта на солите се поддържа от т. нар. предпазни колоиди. М. Василев и др., ВБ, 299. Преситените разтвори са нестабилни и чрез изкристализиране на излишното вещество спонтанно минават в наситени. Хим. XI кл, 1965, 50. Процентен разтвор. Хим. Разтвор, който съдържа определено количество от разтворимото вещество, изразено в проценти. Различават се още процентни разтвори, т. е. такива, които съдържат определено количество в грамове от разтвореното вещество за 100 г разтвор. Хим. IX кл, 1950, 24. Разреден разтвор. Хим. Разтвор, който има малка концентрация на разтворимо вещество, измерено в 1 мл от течността. През време на неутрализацията разтворът да се бърка и неутрализационният процес да се извърши с разреден бикарбонатен разтвор, а не с твърда сода бикарбонат. А. Генадиев и др., ТЗ, 15. Захарта в разредени разтвори при съответни условия представлява подходяща среда за развитието на микроорганизмите. М. Киров, ТК, 4. Слаб (неконцентриран, рядък) разтвор. Хим. Разтвор, който съдържа в 1 мл течност малко количество от разтворено вещество. За опита трябва да се приготви слаб разтвор от солна киселина, в който се пуска яйцето. К, 1963, кн. 8, 45. Описаното по-горе влияние на неравномерната плътност на разтвора, което е по-голямо при по-постните и слаби разтвори, .. не е единствено, което влияе върху якостта на зидарията. Ив. Бончев, ВН, 79-80. Строителен (хидравличен) разтвор. Строит. Циментов, вароциментов, бетонов и под. разтвор във вода, употребяван в строителството при зидане, изливане и облицовка. Със стъклените тухли се зида както с обикновените. Обаче много по-целесъобразно е да се употребява химическо слепващо вещество с бързо скрепващо действие, което заменя строителния разтвор и намалява продъжителността на работния процес. ВН, 1958, бр. 2057, 4. Циментовият, вароциментовият и разтворът с хидравлична вар се наричат хидравлични разтвори, защото имат свойството да се втвърдяват в съприкосновение с влага и вода. В. Брънеков и др., СД, 149. Твърд разтвор. Спец. Метална течна сплав от два или повече напълно смесени метала в стопено състояние, която при изстиване и затвърдяване се характеризира с обща кристална решетка, изградена от атомите на съответните елементи. Сплави от тип I. .. се образуват, когато двата метала показват в течно състояние неограничена разтворимост един в друг .., която те запазват и в твърдо състояние, т. е. образуват еднородна система — твърд разтвор. Н. Николов, М, 119-120. Всички примеси, които образуват с медта твърди разтвори, понижават по-силно нейната електропроводност. Ц. Цветков, М, 9-10. Физиологичен разтвор. Мед. 1. Смес от натриев хлорид (0,9%) и глюкоза (5%), разтворени в дестилирана вода, която в значителна степен съответства на вътрешната телесна течна среда на организма на човека и бозайниците, поради което се използва широко в медицината. 2. Тази течност като медикамент. При някои заболявания в кръвта се прелива физиологичен разтвор. Хим. XI кл, 1965, 52. Хидротермален разтвор. Геол. Воден разтвор с висока температура, който съдържа различни минерали и извира от недрата на земята. При изстиването си образуваната скала се свива и напуква. Често по тези пътища потичат водни разтвори, които са толкова по-горещи, колкото от по-дълбоко идват. Това са хидротермалните разтвори. Б. Ангелов, ЗМ, 14. Когато температурата се понижи под 4000, водните пари в магмените еманации преминават в течно състояние — образуват се горещи (хидротермални) разтвори, които продължават да се изкачват нагоре към земната повърхност. Геол. IX кл, 120. Хранителен разтвор. Спец. В растениевъдството — воден разтвор на определени минерални вещества, торове и под., с който се поливат растенията за подхранване. Хранителният разтвор трябва да се подменя в зависимост от нуждите на растението и да се подхранва с въздух от време на време. Д. Георгиев, ТЖР, 10-11. Водните разтвори могат да се дават на растенията по следните начини: а) чрез напръскване, б) чрез прибавяне в хранителния разтвор. Д. Георгиев и др., ХР, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)