РАЗТВОРЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Хим. 1. Свойство на едно вещество да се разтваря в други вещества. Разтворимост се нарича способността на дадено вещество да се разтваря в известен разтворител. Н. Пенчев и др., КАХ, 57. В бутилката с шампанско .. има разтворен .. въглеводороден газ, образуван при ферментацията на виното. Когато бутилката се отвори, налягането рязко пада, а с това пада и разтворимостта на газа, който излиза във вид на многобройни мехурчета. СФ, 2006, кн. 4 [еа]. Разтворимост във вода.
2. Величина, характеризираща такова вещество, която се определя от количеството разтворено вещество (измерено в грамове) в 100 гр разтворител. Всяко химично вещество притежава определена разтворимост (количество разтворено вещество, което насища 100 g разтворител) при дадени условия. М. Кожухаров и др., АХ, 60. По отношение на разтворимостта си веществата биват лесно разтворими, мъчно разтворими и практически неразтворими. Хим. IХ кл, 1950, 21-22. Разтворимост на хранителните елементи.
◊ Крива на разтворимостта. Хим. Графика, която показва зависимостта между разтворимостта на дадено вещество и температурата, при която то се разтваря.