РАЗТЕГЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За тъкан, материал — който може да се разтяга, да увеличава размерите си при опъване, разтягане. Лененият плат не е еластичен, но намокрен, става по-разтеглив. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 48. Разтеглива материя.
2. Спец. За метал — който може лесно да се разтегля, изтегля; гъвкав. Самородната мед е червена, .., ковка, разтеглива и мека. Геол. IХ кл, 117. Среброто е меко и извънредно ковко и разтегливо.
3. Прен. За понятие, дефиниция и др. — който няма ясно, точно определено съдържание и може да се разбира, тълкува, определя по различни начини. — Няма принципи в политиката, има нещо по-високо: доброто на страната. — Много разтегливо понятие, вуйчо. Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 136. Разтегливо определение. Разтеглива формулировка. Разтегливо съдържание.