РАЗТЀГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтегна като прил. 1. За тъкан, дреха и др. — който е с деформирана форма, с увеличена дължина или ширина поради силно опъване, продължително носене, употреба и др.; разтеглен. Той беше облякъл червена фланелка .. Отзад .. имаше два големи разтегнати джоба. В тях колоездачът бе турил няколко ябълки и едно плоско шише с вода. Ив. Давидков, ЗСЛ, 30-31. Когато мебелите не са повредени или с разтегнати пружини, а само със замърсена дамаска, има възможност да бъдат облечени в еластични калъфи, изработени от промазка. Земя, 2008, бр. 181 [еа]. Там, под сайванта, висеше велосипедът на Масларски, прашасал „Бринабор“ с разтегната верига. Р. Сугарев, СС, 12. Разтегнат пуловер.

2. За уста, устни — който е изтеглен, опънат силно встрани. В погледа му, както и в крайчеца на разтегнатите му устни, имаше присмехулство и презрение. Т. Харманджиев, Р, 43. Не знаех за какво точно става дума, но с разтегната до ушите уста и сигурно с доста глупаво изражение започнах интензивно да кимам с глава. Л. Мoшен, ПП [еа].

3. Мед. За сухожилие, ставни връзки и под. — който е изтеглен силно по дължина, който е достигнал крайната степен на еластичност (при травма); разтеглен, изтегнат, разхлабен. Той е облечен със специално облекло, което да омекоти удара, но това не го спасява от травма на лакътя и разтегнато сухожилие на крака. К, 1985, кн. 2, 36. Нападателят има разтегнати коленни връзки. С, 2006, бр. 4789 [еа]. Разтегнат мускул. // За кожа на тялото — който е загубил еластичността си поради теглене, опъване; разтеглен.

4. За колона, върволица от хора, коли и под. — който заема по-голяма дължина от нормалното; разтеглен. Аз съм на лявата страна на веригата [от четници], вървя по края на нивата. .. Влезнахме през лозята .. в разтегната верига. Д. Кьосев и др., ИПВ [еа].

5. Прен. За разказ, сюжет и под. — който е удължен поради много, обикн. излишни факти или подробности. Сюжетната линия е наистина малко разтегната, поуката малко завоалирана от алегорията, но социалното звучене е ясно. БНТв ІХ [еа]. Разтегнато повествование.


Източник: Речник на българския език (онлайн)