РАЗТЀГНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разтегнат. Лироепическата песен не търпи разтегнатост на сюжета и претрупаност в описанията. БНТв ІV [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)