РАЗТЍКВАМ, -аш, несв.; разтѝкам, -аш, св., непрех. 1. Тикам, бутам на различни страни множество живи същества пред мен, за да си проправя път напред, да се придвижа; разбутвам, разблъсквам, разтласквам. Като разтика безцеремонно стоящите пред него хора, Хатипов излезе напред. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 411. Дечо Буйната .. разтикваше с железните си лакти тълпата и бързаше да мине напред. Чудомир, Избр. пр, 65. — Стойте! Оставете Димитрото — викаше той, като разтика освирепелите хъшове. Ив. Вазов, Съч. VІ, 15.
2. Тикам, бутам на различни страни нещо, струпано в голямо количество, или струпани на едно място предмети, за да ги наместя някъде; разбутвам. Саша .. разтикваше с вила сламата в купителя. Ст. Марков, ДБ, 264. Миряна се отби по тревясалия синур на нивата, като разтикваше с бастуна надвисналите класове на ръжта. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 187. — Вие, изглежда, искате да ме обидите, а? — рече ми той с хриплив, вбесен глас, докато разтикваше жарта, уж за да я подреди. Ж. Божилова, В (превод) [еа]. разтиквам се, разтикам се страд.
РАЗТЍКВАМ СЕ несв.; разтѝкам се св., непрех. Физ. Остар. Отблъсквам се, оттласквам се. Еднакви електричества ся тласкат и разтикват, а нееднакви електричества ся теглят и привличат едно друго. Й. Груев, Ф (превод), 163.