РАЗТЍКВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтиквя се като прил. Остар. и диал. За сняг — който е силно размекнат (като варена тиква); кишав, полуразтопен. На коня му дотегна да гази разтиквения сняг. Й. Йовков, АМГ, 116.
