РАЗТЍРЯМ, -яш, несв.; разтѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разтирвам. Мама Стояну думаше: / Стоене, синко Стоене, / стадо си не разтирай / из самодивска дъбрава. Нар. пес., СбАД, 4. разтирям се, разтиря се страд.

РАЗТЍРЯМ СЕ несв.; разтѝря се св., непрех. Диал. Разтирвам се (в 1 знач.).


Източник: Речник на българския език (онлайн)