РАЗТОВА̀РИЩЕ, мн. -а, ср. Специално пригодено място към гара, пристанище и др., снабдено с необходимите съоръжения, където се разтоварват стоки, материали и др. Пандов нареди на маневрените стрелочници да откарат трите вагона с въглища на разтоварището. М. Марчевски, П, 185. Селяните, чиито коли трети ден чакаха пред разтоварището, заплашваха, че ще нахвърлят чувалите с жито върху релсите. Ст. Мокрев, ЗИ, 314. Местните хора масово крадели гориво от цистерните на разтоварището с лейки, кофи, тенекии. С, 1999, бр. 25 [еа]. На разтоварището непрекъснато се нареждаха вагони, пълни с плодове, зеленчуци и със строителни материали. Разтоварище на кея. // Разш. Място, където се разтоварва нещо. Непочистени самосвали, работещи на разтоварище за земна маса в Перник, тормозят гражданите и създават дихателни проблеми поради видимо висока запрашеност. Незаконно разтоварище на смет.