РАЗТОПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разтопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо замръзнало (лед, сняг и под.) да стане течност, като го затоплям, нагрявам и др.; стопявам. По външната страна на пещта имало буци лед, които вероятно работниците са се опитвали да разтопят с горелки. Дем., 2001, бр. 300 [еа]. Разтопявали сняг, тъй като нямали вода за пиене. // Правя някакво твърдо вещество, продукт (от метал, восък, шоколад, масло и др.) да премине в течно състояние, като силно го нагрявам, затоплям и др.; стопявам. Баячката разтопила оловото в огъня. Δ Разтопѝ шоколада и залей сладкиша с него. Δ Разтопявам мас.
2. За слънце, огън и др. — нагрявам, затоплям нещо замръзнало (лед, сняг и др.), което се превръща във вода; стопявам. Вън духаше бесен южен вятър. Разтопи и последните снежни преспи по усойните места. К. Калчев, ПИЖ, 44. За един час Слънцето излъчва енергия, достатъчна да разтопи слой от лед, покриващ цялата земя с дебелина 1 000 км. К, 1962, кн. 1 [еа]. Напролет .. / слънце пекне пак / и разтопи тихо / тоз снежен калпак. Елин Пелин, Съч. ІV, 1977 [еа]. // За огън, пламък — загрявам силно нещо (метал и др.), което преминава в течно или полутечно състояние; стопявам. Веднаж финикийски търговци нощували край песъчливия бряг на река Бел. Запалили огън и обградили огнището с природна сода. На сутринта, когато разравяли пепелта, намерили някакъв необикновен прозрачен камък. Огънят бил разтопил пясъка и содата и образувал стъкло. К, 1964, кн. 6, 41. Пламъкът беше разтопил металния обков на накита.
3. Прен. Обикн. в съчет. със същ. с ъ р ц е. Разчувствам, разнежвам; размеквам. Монасите се разкланяха, един през други промълвиха: — Амин!... Амин!... Нещо мило и светло разтопи сърцето на Добета, нещо, което идеше още от най-ранната му младост. Й. Вълчев, СКН, 231. Изтънчен букет от орхидеи и лилиуми може да разтопи сърцето на любимата. С, 2005, бр. 4370 [еа]. — Кое може да те разтопи, разнежи ..? — Любовта, приятелството. Н 55, 2007, бр. 49 [еа]. Големите ѝ сини очи разтопяваха сърцата на мъжете. Δ Съществуват много начини да разтопите сърцето на фаталната жена.
4. Диал. Намокрям леко, наквасвам нещо (обикн. устни) с вода. — Подайте ми остро ножче / да разсека жълта дуня, / да разтопя тенка уста! Нар. пес., БНПП ІІІ [еа].
5. Остар. Разтварям2 (в 1 знач.). За такъв разтоп доста ще е да земеш син камък колкото един лешник, та да го разтопиш във вода у една голяма чаша. КН, 1873, кн. 6, 6. разтопявам се, разтопя се страд. Кметството обработва улиците със сол от 30 години. Това е най-евтиният и най-разпространен по света начин да се разтопи снегът. С, 2006, бр. 4670 [еа]. Маслото за плънката [на палачинката] се разтопява и в него на слаб огън се запържват смлените бадеми. ПВ, 2004, бр. 22 [еа]. Семето, което ще ся сее, трябва пръво да ся накисне във вода, у която да ся разтопи сол, вар и стипца, и да стои в нея няколко дни. Лет., 1871, 115-116.
РАЗТОПЯ̀ВАМ СЕ несв.; разтопя̀ се св., непрех. 1. За лед, сняг или нещо, направено от тях — преминавам от твърдо в течно състояние при нагряване, потопяване във вода и др.; стопявам се. На огретите от слънце места по горските пътища снегът се бе разтопил, разкишавил и открил калната земя. Г. Данаилов, ДС [еа]. При глобално затопляне част от полярните ледници ще се разтопят. П, 2005, бр. 32 [еа]. Ледът отдавна се беше разтопил и морето беше чисто. М. Молерова и др., КФ (превод) [еа]. Той приближава към масичката и взима чашата. Ледът се е разтопил и питието е станало почти безцветно. Б. Райнов, ДЛЗ [еа]. Снежният човек се беше разтопил и превърнал на локва вода. А. Каралийчев, ПС ІІ 1982 [еа]. „Ледена църква“ в Румъния стана толкова популярна, че управата се принуди да забрани паленето на свещи, за да не се разтопи. .. Заради постоянно горящите многобройни свещи интериорът на църквата вече почвал да се топи. Нов., 2008, бр. 14 [еа]. // За твърдо вещество, продукт с определен състав (от метал, пластмаса, шоколад и др.) — преминавам в течно или полутечно състояние при силно нагряване, затопляне и др.; стопявам се, разтапям се. Когато оловото се разтопило, жената го изсипала в менчето .. През цялото време баела. Банк., 2006, бр. 11 [еа]. Младият Икар, опиянен от удоволствието да лети, неразумно се приближил до Слънцето. Восъкът се разтопил, крилете му паднали и той потънал в морето. К, 1963, кн. 9, 12. Захарта цвръкна и се разтопи на малки кафяви жилави капки. Д. Кисьов, Щ, 2. Забравих шоколада на слънце и той се беше разтопил.
2. За вещество и под. — разтварям се в друго вещество (обикн. течност), като заедно образуваме разтвор2. Добавят се [в чая] медът и канелата и сместа се бърка, докато медът се разтопи. ПВ, 2004, бр. 5 [еа]. Щом солта се разтопи, отварката се сваля от огъня, прецежда се и с нея се прави топла баня на краката. Дар, 2006, бр. 12 [еа]. Солта .. разтопява ся .. във водата. И. Гюзелев, РФ, 22.
3. Прен. Обикн. с предл. о т и същ., назоваващи чувства. Обхваща ме приятно, хубаво чувство (означено от съществителното); разчувствам се, разнежвам се, размеквам се, разтапям се. Вкъщи Илиевата майка се разтопи от радост, прегърна .. [Илия], почна да глади косата му. А. Каралийчев, НЗ, 50. — Ама и дете ли имаш? .. — Дете. Момиченце. .. — Момиченце — повтори разнежено и чертите на мъжественото му лице се разтопиха от умиление. Д. Ангелов, ЖС, 155. Сърцето му се разтопи от милост. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 157. — Пак ли ще ми откажете? — мек алтов глас, .., ме обгърна нежно и изправи на нозе. Разтопих се от благодарност. Бл. Димитрова, ПКС, 75. Дядо поп се разтопил от драгост, че хората толкова много милеят за него. Г. Русафов, ЗГ [еа]. Вълкът се разтопи, щом чу за угощения. / И просълзи се най-подир / при мисълта за бъдещия пир. СШБ (превод) [еа].
4. Прен. Преставам да се виждам, да бъда възприеман зрително, обикн. поради отдалечаване, смрачаване и под.; изчезвам, изгубвам се, потъвам. Два силуета, хванати за ръка, бързо се разтопиха в мрака. О. Бояджиев, П, 54. Когато бреговете на Франция се разтопиха в мъглата, веселие обхвана моряците. М. Молерова и др., КФ (превод) [еа].
5. Прен. За чувство, настроение и под. — преставам да владея някого, да бъда изпитван от някого. Враждата се разтопи пред неприятелските куршуми. К. Ламбрев, СП, 254. Страховете му се разтопяваха в дълбоката му вяра в превъзходството на английската флота. Н. Петрова, ГК (превод) [еа].
6. Остар. и диал. Изгнивам, разкапвам се; скапвам се (Н. Геров, РБЯ).
7. Остар. и диал. Губя сили, изнемощявам; чезна (Н. Геров, РБЯ).
◊ Ледът се разтопява / се разтопи; ледовете се разтопяват / се разтопят. Книж. Изчезва студенината, отчуждението, враждебността в нечии отношения. Дълго време двамата [актьори] не си говорят. Ледовете се разтопяват няколко години по-късно в Истанбул, където се засичат при гастрол. Нов., 2007, бр. 101 [еа]. Но щом едно приятелство се установи с някой любезен събеседник, неразположението изчезва, ледът се разтопява, мислите се свързват, лицето се оживява. Дар, 2006, бр. 18 [еа]. Разтопявам / разтопя ледовете <леда>. Книж. Преодолявам студенината, отчуждението, враждебността в отношенията си с някого. В това е умението на един политик — да обезоръжи хората, настроени срещу него, .., да събори стената между себе си и тях, да разтопи ледовете във взаимоотношенията. И. Атанасов, ОТ [еа].