РАЗТО̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разточа1 като прил. 1. За кори, баница, тесто — който е приготвен или оформен чрез точене, разточване. Приготвя се тесто за точене. .. След това се разточват няколко тънки кори, които, след като се запекат, се начупват леко върху дебелата кора. Поставя се плънката и се покрива с друга дебело разточена кора. Л. Петров и др., БНК [еа]. Разточеното тесто се нарязва на кръгчета.
2. Диал. За волска каруца — който е с удължена разтока. Те [конете] какво са виновни... Не изкараха ли есенес разточената каруца с греди? Н. Нинов, ЕШО, 99.
3. Диал. Размотан. Изпод навеса изскочи малък сив човек и се спусна към пътната врата, като прибираше неудачно в бързината дългия си разточен пояс. Г. Караславов, СИ, 174.