РАЗТОЧЍТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Качество или проява на разточителен (в 1 знач.); разточителност. Противоп. икономичност, пестеливост, спестовност. По-интелигентните .. хора винаги са предвиждали вредите от излишното разточителство. Хр. Домозетов, ОР, 148. Опростил [Цезар] сумите за наем, които народът на Рим и на италийските провинции дължал. .. Дал угощения с 22 000 маси! Освен тези разточителства устроил и празненства и зрелища, които стрували фантастични суми. Г. Куфов, Д (превод) [еа]. Карлос беше от онзи тип хора, които нямат доверие на съвременните технологии и ги намират за излишен лукс и неоправдано разточителство. ЖнТ, 2006, бр. 31 [еа].
2. Само ед. Склонност към употребяване на много думи, изразни средства и под.; разточителност. Поетичният стил на К. Павлов е лаконичен и е далеч от словесното разточителство. Н. Иванов, ПБЗ [еа]. При този автор отсъства разточителство на изразни средства.
3. Само ед. С предл. с и друго същ. Използване на нещо (означено от съществителното) в голямо, понякога прекомерно количество, в изобилие; разточителстване. Противоп. пестене. Когато днес бродим из вътрешността на обезличените от времето руини, мъчно можем да си представим, че тук някога са царували блясъкът и разточителството. Ст. Михайлов, БС, 64. На места увлечението към разточителство с научни и научноподобни термини, излишеството от аксиоми снижава свежестта на разказа. Хр. Боевски, ПЧ (превод) [еа].
4. Само ед. Богатство, изобилие от нещо. Този тип дизайн е характерен за средновековните дворци на Запад и въпреки привидното разточителство от детайли, общото впечатление е за изтънченост и аристократизъм. Нов., 2006, бр. 151 [еа]. Леещата се отвсякъде музика и невероятното разточителство на светлини, в които се къпят вечер градовете и курортите, създават усещане за непрекъснат купон. Мон., 2005, бр. 2098 [еа].