РАЗТРА̀КАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтракам като прил. 1. За зъби — който трака силно; тракащ. Наблизо .. се чу като изпод земята плачливо, жално скимтене, треперливо, през разтракани зъби. Д. Талев, ГЧ, 310.
2. Разг. За превозно средство — който е с износени или повредени дрънчащи части; раздрънкан. Разтраканият, износен вече джип на околийския партиен комитет подскачаше по разнебитеното шосе. Ст. Марков, ДБ, 360. Разтракани маршрутки.