РАЗТРА̀КВАМ, -аш, несв.; разтра̀кам, -аш, св., прех. Започвам силно да тракам нещо. Разтърчаха се на часа и Казълбашеви, разтракаха нощви и лопати, раздрънкаха съдове и решета. Г. Караславов, С, 72. разтраквам се, разтракам се страд.
РАЗТРА̀КВАМ СЕ несв.; разтра̀кам се св., непрех. Започвам силно да тракам. Зъбите ни се разтракаха, но ние не излизаме от водата — надпреварвахме се кой повече раци ще хване. О. Василев, СбХ, 136. Бургията излезе от ключалката и млъкна. Разбитата врата се разтрака, раздрънча .. и се отвори. Г. Николова, П (превод) [еа]. С влизането на Харка вътре нахлу и вятърът и отвред се разтракаха разни вещи, които висяха закачени на змийски кожи и бизонови жили. Цв. Узунова-Калудиева, СВМ І (превод) [еа]. Автомобилът се разтрака, започна да буксува.