РАЗТРЀБВАМ, -аш, несв.; разтрѐбя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Привеждам в ред някакво помещение, предметите в което са разхвърляни, разместени, като ги поставям на местата им; подреждам, оправям. Започна [Лучана] да разтребва стаята — събра нещата му [на Йосарян] от пода и мебелите, хвърли чорапите, носната му кърпа и долните му дрехи в едно празно чекмедже на шкафа. Б. Атанасов, П 22 (превод) [еа]. Надникнал бях и в кухнята .. Калин се досеща какво мисля. — И тук тя разтреби — говори той, — и оттатък. Много добро момиче. Й. Йовков, Разк. II, 43-44. Теб поръчвам да видиш да разтребиш и да очистиш къщата навсякъде. М. Балабанов, С (побълг.), 82. Една млада жена, която разтребваше апартамента на Лъки, направи смазващо показание. И. Владимиров, СП (превод) [еа]. На заранта момичето станало преди бабичката, разтребило, помело, донесло вода. А. Каралийчев, БНП ІІ [еа]. Разтребвам гардероба. // Прех. Привеждам в ред разместени, разхвърляни предмети, като ги поставям по местата им; подреждам, оправям.
2. Прех. В съчет. със същ. м а с а, с о ф р а, т р а п е з а. Махам, разчиствам нещо (чинии, прибори, продукти и др.) от маса и под. след ядене и ги поставям на местата им; раздигам, вдигам, прибирам. Жена му го [Къньо Влаха] погледна с едно око и нищо не рече, а почна да разтребва масата. Чудомир, Избр. пр, 138. — Знаеш ли — каза Юрталана на жена си .., — реших да ида и да обадя сам [за убийството], па каквото ще да става. .. — Боже, Боже! — въздъхна дълбоко тя и стана да разтреби софрата. Г. Караславов, С, 245. Теодосий стана пръв, погледна слънцето и каза на Доброромана: — Сполай ти, брате, за обяда и за сътрапезничеството. .. Двамата пак почетоха кратка молитва, после Добророман разтреби трапезата. Ст. Загорчинов, ДП, 203. разтребвам се, разтребя се страд. Като се разтреби софрата, наредим се край огъня и захванем да пеем. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 7. Масата трябва да се разтреби и едва след това можеш да излезеш.