РАЗТРЀБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтребя като прил. За помещение — в който има ред, в който предметите са поставени на местата им; подреден, оправен. Върнали се старците. Като видели разтребената къща, топлата чорбица и новите ризи, те се слисали и смаяли. А. Каралийчев, БНП ІІ [еа].