РАЗТРЀБЕНО нареч. Само в съчет. с гл. с ъ м, и з г л е ж д а м и под. в З л. ед. Означава, че някъде (обикн. където е имало безпорядък) е въведен ред, че всичко е сложено на мястото му; подредено. Ще влезеш после вкъщи — и там всякога е разтребено, окол огнището е излепено и изчистено. Т. Влайков, Съч. IІ, 206. Беше прекалено чисто, подредено и разтребено [във вилата]. Кристал никога не оставя къщата в такъв вид. Спалнята щеше да е осеяна с дрехи. Ж. Георгиева, ДПС (превод) [еа].