РАЗТРЀБЯМ, -яш, несв. (остар.); разтрѐбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разтребвам. После [чичо Сава] ставаше от софрата, като се прекръстваше набързо. Жените също се прекръстваха и тутакси почваха да разтребят. К. Калчев, ПИЖ, 58. разтребям се, разтребя се страд.