РАЗТРЕВО̀ЖВАМ, -аш, несв.; разтрево̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Предизвиквам тревога, безпокойство у някого; обезпокоявам. — Ало! Ян Бибиян, ти ли си? .. Жив ли си, здрав ли си? Тук се пръснаха страшни слухове, които ни разтревожиха. Елин Пелин, ЯБЛ, 96. Смъртта на Тошков разтревожва силно настоятелството .., тъй като той е оставал задължен към него с около 100 000 франка. М. Арнаудов, БКД, 255. Предната нощ властите са търсили едно съмнително лице в „Балкапанъ хан“. Този факт още повече го разтревожва, защото предполага, че търсеното лице е самият той [Вазов]. Пл, 2006, кн. 1-2 [еа]. Новината, че ламята иска всеки ден .. по едно момиче — разтревожи колибарите до смърт. Н. Хайтов, Л, 46. Неговото [на Петър] примирение, вместо да успокои, още повече разтревожи Нонка. И. Петров, НЛ, 117. разтревожвам се, разтревожа се страд.
РАЗТРЕВО̀ЖВАМ СЕ несв.; разтрево̀жа се св., непрех. Обзема ме тревога, безпокойство, започвам да се тревожа; обезпокоявам се. Противоп. успокоявам се. В един момент .. се разтревожвам за дъщеря си. Дали се е прибрала? Тревогата ми расте. М. Везнева, СП [еа]. Викът се блъсна в горещия въздух и в миг замря. В лозето нямаше нищо освен чучелото. Елисавета го погледна и се разтревожи. Ем. Станев, Събр. съч. ІІ [еа]. Дотогава нямахме никаква вест от него и от време на време се разтревожвахме. Кап., 2007, бр. 51 [еа].