РАЗТРЕПЀРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтреперя като прил. 1. Понякога като сказ. опред. За тяло или част от тялото на човек или животно — който е в състояние на треперене, обикн. поради силно вълнение, силни емоции. — Иване, .. кажи какво пише в „Привременния закон“ за такива като него. Разтрепераният писар не смееше да отговори. Ст. Дичев, ЗС І, 495. — Боже, прости ми — прекръсти се тя и притисна кърпичка към разтрепераните си устни. В. Геновска, СГ, 135. Лина се разрева .., а после се изправи на разтрепераните си крака и застана до ръба на покрива, като се олюляваше напред-назад. Т. Джебарова, ЕЛ (превод) [еа]. Лицето на Катерина побледня още повече. Тя погледна и с разтреперани ръце пое бакърената паничка. Д. Талев, ЖС [еа]. Баща ми ме изгледа удивено, взря се в четиримата мъже и разтреперан изрече: — Маринчо, ти ли си бе, момче? Г. Данаилов, ЗР, 106. Докато госпожа Мюлерова, разплакана и разтреперана, цедеше кафето, храбрият войник Швейк си пееше в леглото. С. Иванчев, ПШ (превод) [еа]. Соколчето се сви разтреперано от студ и преживян ужас. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. Скочих от стола, разтреперан от гняв. Δ Прелиствах внимателно албума с разтреперани от вълнение пръсти. Разтреперано зайче.
2. Прен. За глас — който е пресеклив и трепери, обикн. при силно вълнение, силни емоции. — Кой е там? .. — Аз, аз съм — каза уплашено един разтреперан глас. Елин Пелин, ЯБ, 153. Бабата ми разправи с разтреперан глас тъжната история. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 163. — Додох да те помоля, булка, да си додеш вече — каза Пинтеза с разтреперан глас. — Тъй не може, тъй не се живее. И. Петров, НЛ, 240.
3. За сърце — който е с учестено биене поради силно вълнение, силни емоции. Болките ставаха още по-чести и по-мъчителни. .. Разтрепераното ѝ сърце [на родилката] напираше в гърлото ѝ, сякаш ще изхвръкне. Д. Талев, ПК, 785. Арторикс млъкна, наведе глава и зачака с разтреперано сърце присъдата на Мирца. П. Драгоев, С (превод) [еа]. Най-после Павлин с голямо волнение и с разтреперано сърце рекъл: — Какво искаш да ти купя за годежа, Лило? Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1984 [еа].