РАЗТРЀСВАМ, -аш, несв. (остар.); разтреса̀, -ѐш, мин. св. разтрѐсох, прич. мин. св. деят. разтрѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Разтрисам; разтрисвам. Двеста и шейсет и два митинга .. в продължение на два месеца разтресваха цяла Южна България. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІV, 1977 [еа]. Втори път това име [на Орас дьо Бьозевал] са изговаряше пред мене; втори път то разтресваше моето сърце. Ч, 1875, бр. 5, 231.
РАЗТРЀСВА МЕ несв. (остар.); разтресѐ ме св., непрех. Разтриса ме; разтрисва ме.
РАЗТРЀСВАМ СЕ несв. (остар.); разтреса̀ се св., непрех. Разтрисам се; разтрисвам се.