РАЗТРО̀Г, мн. -зи, м. Диал. Разтрога. Вятърът блъскаше в прозорците, налягаше върху вратите, свиреше из всички разтрози. Й. Йовков, Ж 1945, 180. Лунен лъч, минал през разтрозите на дървената стена, осветляваше паяжините на старата изгнила слама. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 169. През разтрога на отворената врата се шмугва една разчорлена, покрита с къдрави фъндъчета глава. — Бързайте, че закъсняваме. Др. Асенов, ТКНП, 203.