РАЗТРО̀ГА ж. Диал. Тесен отвор, процеп, цепнатина в нещо или между отделни недостатъчно плътно наредени неща (дъски, плочки, керемиди и др.). През разтрогите на вратника се виждаше в кметовия двор накокошинен пуяк. П. Тодоров, И І, 59. На два пъти влиза крадешком в колибата и два пъти видя на светлината, която влизаше през разтрогите между гредите, нейните затворени очи, отворената ѝ уста и силната руменина по бузите. Ек. Златоустова, К (превод) [еа]. Вътрешен просторен двор, покрит с плочи, а между разтрогите — поникнала трева. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 495.
— Друга форма: р а з т р у̀ г а.