РАЗТРОША̀ВАМ, -аш, несв.; разтроша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Троша, чупя нещо твърдо на парчета, на късове; счупвам, раздробявам, натрошавам, разбивам. За малко да ударя пръта си в камъните и да го разтроша на парченца. Д. Калфов, КР, 79. Куршумите разтрошиха стъклата на прозореца. Д. Ангелов, ЖС, 282. Детективът блъсна главата си в огледалото на гардероба и понеже имаше твърда глава, го разтроши на хиляди парчета. Св. Златаров и др., ПЛ (превод) [еа]. В древността римляните веднага разтрошавали черупките на изядените от тях яйца или охлюви, за да попречат на враговете да им сторят магия. Цв. Петков, ЗК (превод) [еа]. // Разрохквам нещо (почва, пръст) с ръка или инструмент. След оран те разтрошават буците пръст със специална фреза. разтрошавам се, разтроша се страд. Маята се разтрошава и се прибавят прецедената вода и захарта, поставя се на слаб огън. Вл. Зарков, МК (превод) [еа].
РАЗТРОША̀ВАМ СЕ несв.; разтроша̀ се св., непрех. Ставам на парчета, на късове в резултат на удар или натиск; разбивам се, раздробявам се, счупвам се. Куклата се разтроши на няколко части, малката коронка се разсипа на златист прах. Ст. Загорчинов, ДП, 274. Палтото му [на Левски] закачи крайната керемида и тя падна върху калдъръмената настилка и се разтроши с трясък. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 693. Един от нашите комини се попука .., срути се и едно парче с тропот се търколи по керемидите и се разтроши на куп червени отломки върху лехата. С. Флорин, ВС (превод) [еа]. // За почва, пръст — ставам рохкав под въздействието на механична сила или на атмосферните условия; разрохквам се. Зимний мраз, влагата, ветровете много спомагат, за да ся разтроши през зимата жилавата земя, та да стане рохка и мека. Лет., 1874, 254.
◊ Разтрошавам / разтроша леда. Книж. Преодолявам студенината, сковаността, отчуждението.