РАЗТРЪБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разтръбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Шумно съобщавам, разгласявам нещо (новина и под.) на много хора, тръбя за нещо навсякъде. Катето Хлебарова .. издаде тайната, дето не е за пред хората .. Особено за клюкарка като леля Стефка, дето още утре всичко ще разтръби из .. старата .. махала. Ч. Шинов, ПВ, 84. — Ще ви опозоря пред целия свят, така да знаете — ще разтръбя, че под маската на лекаря се крие садист и кръвопиец. Б. Мисирков, Избр. пр II, 1984 (превод) [еа]. Медиите разтръбиха навред лошата новина. разтръбявам се, разтръбя се страд. Свидетелите отказали да се явят в съда от страх, че ще се разтръби истината за народността им.