РАЗТРЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; разтръ̀скам, -аш, св., прех. Тръскам нещо силно или по-силно; разтърсвам1. Някой помръдна и докато се пребори с мъчително сладката дрямка, скръцна вратата. Разтръска глава, отвори очи. М. Яворски, ХСП, 247-248. Дърветата разтръскват росни листи / и лъхат младост, чар и ведрина. Хр. Радевски, ВН, 61. Разтръсквам силно чантата, за да изпаднат всички дребни монети. разтръсквам се, разтръскам се страд. Шишето се запушва здраво отгоре и се оставя на слънце на един прозорец да престои 2-3 недели, като от време на време се разтръсква. Гр, 1906, бр. 17, 169.