РАЗТРЪ̀СКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разтръсквам и от разтръсквам се. За да ги [зеленчуците] почистите добре, ги изплакнете с енергично разтръскване в леген с вода. Вл. Зарков, МК (превод) [еа]. При закачване [за въдицата на маломерна рибка] първо се прави опит да се откачи без пипане с ръце, а само с леко разтръскване на блесната. ЛР, 2004, кн. 6 [еа]. Тя се обърна към огледалото и .. прокара ръка по косата си, която бе вдигнала в стегнат кок. Няколко силни разтръсквания щяха да освободят косата ѝ, така че трябваше да внимава да не я разпусне прекалено рано. Е. Чизмарова, МОС (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)