РАЗТУ̀ЖВАМ, -аш, несв.; разту̀жа, -иш, св., прех. Остар. и диал. Успокоявам, разтушавам; разтъжвам2. Като дойде син ми подир малко, ще го туря да седне тука пред нозете ми, .. и ще го раздумам и разтужа. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 81. разтужвам се, разтужа се страд. и възвр.