РАЗТУ̀ПВАМ, -аш, несв.; разту̀пам, -аш, св., прех. Разтуптявам, разтупквам. Унесен от своята вяра, в изблика от чувства, които разтупваха гърдите му, Петлешков виждаше турците, че отстъпят отвред смаяни, уплашени. К. Величков, ПССъч. I, 130. Но ний знаем, че в нашето недавно / свети нещо ново, има нещо славно, / що гордо разтупва нашите гърди, / и в нас чувства силни, големи плоди. Ив. Вазов, Съч. I, 202-203. И тъмен страх тогава му разтупа / сърцето пред убитий цар. К. Христов, ВС, 38. разтупвам се, разтупам се страд.
РАЗТУ̀ПВАМ СЕ несв.; разту̀пам се св., непрех. Разтуптявам се, разтупквам се. Силата, с която се разтупа сърцето ѝ, ѝ откри, че този човек носи нейната съдба. Ив. Вазов, Съч. XXV, 30. Но когато се облякоха и излязоха навън, сърцето на Ирина се разтупа изведнъж. Д. Димов, Т, 113. За пръв път присъствах на истински, сериозен лов, .. Сърцето ми се разтупа, когато седнах върху топлата земя до стареца. Ем. Станев, ЯГ, 17. В този миг отнякъде долетя грозен вълчи вой: — Уууу! Дългоушко изтръпна. Сърцето му се разтупа лудо. П. Бобев, ЗП, 31-32.