РАЗТУ̀ПВАНE, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разтупвам и от разтупвам се; разтупкване, разтуптяване. — Ами позволете да ви попитам, далеч ли живее той от вас? — На пет версти. — На пет версти! — възкликна Чичиков и дори почувствува малко разтупване на сърцето. Д. Подвързачов, МД (превод) [еа].