РАЗТУПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разтуптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. разтуптя̀л, -а, -о, мн. разтуптѐли, прич. мин. страд. разтуптя̀н, -а, -о, мн. разтуптѐни, св., прех. Ставам причина сърцето на някого да започне да бие, да тупти силно и често поради силно вълнение, чувство, преживяване или умора, напрежение; разтупвам, разтупквам. Всеки ден е мамела окото му, всеки ден е нагорещявала кръвта му и въображението му, всеки ден е разтуптявала сърцето му, .. и веднъж направо ѝ предлага да се оженят. Н. Хайтов, Хд, 89. И споменът нахлу в гърдите му, разтуптя буйно сърцето и изпълни цялото му същество с желание и копнеж. Ст. Дичев, ЗС I, 259. Това, което вижда, така разтуптява сърцето ѝ, че пулсът ѝ скача няколкократно и предизвиква остра, рязка болка в слепоочията ѝ и в тила. В. Николаев, М [еа]. разтуптявам се, разтуптя се страд.
РАЗТУПТЯ̀ВАМ СЕ несв.; разтуптя̀ се св., непрех. За сърце, гърди — започвам да туптя силно и често поради силно вълнение, преживяване или умора, напрежение и под.; разтупвам се, разтупквам се. Винаги, когато трябваше да преодолее нещо, в сърцето на Султана Глаушица бликваше сила .. Така и сега, .., пак се съживи старото вече сърце, разтуптя се, затрепера. Д. Талев, ПК, 832. — Тръгваме вече! — отвърна Хаджи Димитър. Лицето му беше строго, но и неговите гърди се бяха разтуптели и очите му възбудено оглеждаха насядалите в полумрака мъже. Ст. Дичев, ЗС II, 19. Сърцето ѝ [на мама] било слабо, казали лекарите, повечко да лежи, да се не тревожи. Тате хич я не жа̀ли, .. ще почне пак да вика, докато ни се разтуптят толкова силно сърцата, че и главата ни почва да бучи. В. Бончева, АП, 22. Изглеждаше му толкова красива, толкова пленителна и различна от обикновените хора, че се чудеше защо никой друг не се побърква като него от кастанетите на токчетата ѝ на паважа и защо ничие друго сърце не се разтуптява от шушненето на воланите ѝ. Т. Такова, ЛХ (превод) [еа].