РАЗТУПТЯ̀ВАНE, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разтуптявам и от разтуптявам се; разтупкване, разтупване. То не беше и винаги мисъл, а някаква особена смесица от мислене, чувстване, мечтание — излитане на високо до разтуптяване на сърцето. О. Василев, ЖБ, 217-218. Побързах да сляза. Макар че не бях видял лицето на Вилфор, по разтуптяването на сърцето си познах, че е той. Пресякох улицата и се качих. Ат. Далчев и др., ГМК I, 1981 (превод) [еа].